• април 13, 2021
  • admin
  • 0

Ортодонтия

Ортодонтията е стоматологична специалност, която се концентрира върху изучаването, диагностиката и лечението на неправилната захапка ( малоклузия ). Тя може да се дължи на неправилна позиция на зъбите, неправилно съотношение на челюстите или комбинация от тях. Името ортодонтия е с гръцки корен и е съставно от гръцката дума ortho, означаваща правилен и odons – със значение на зъб.

Ортодонтското лечение често е свързано единствено с правилното подреждане на зъбите, но може и да контролира и модифицира растежа на лицевите кости ( горна и долна челюст ). В този случай тя е по-правилно да се нарича „зъбночелюстна ортопедия“, тъй като не е фокусирана само върху зъбите, но и върху цялостната лицева хармония.

Ортодонтското лечение цели постигането на максимално правилна подредба на зъбите в двете челюсти, както и ефективна и функционална захапка. Има както естетични, така и функционални показания за провеждането му, които не се ограничават единствено в постигането на „красиво подредени зъби“, макар това да е най-видимата част от резултата след ортодонтско лечение.

Целта е да се подобри ефективността на дъвкането, както и съотношението между двете челюсти. Това води до промяна на цялостния вид на лицето, профила на устните, съотношението между трите лицеви дяла.

Кратка история на ортодонтията

Ако мислите, че стремежът към правилно подредени зъби е съвременна мода, продукт на нашето време, то със сигурност грешите, тъй като историята свидетелства за обратното. Шоуто „Пълна промяна“ може да е ново, но „брекетите“ ( или техните древни прототипи ) са стари колкото познатата история.

Дори древните са искали добре подредени зъби! Археолозите са открили мумии на чиито зъби са били привързани тънки метални ленти, конец от различни здрави влакна пък е бил използван за „затваряне“ на разстояния между зъбите връзвайки ги стегнато един за друг. По-късно, около 400-500 г.пр.н.е. Хипарх и Аристотел свидетелстват за прилагането на различни методи за „изправяне“ и „подреждане“ на зъбите.

По време на „златната епоха“ в Древна Елада, етруските ( предшествениците на Римската империя ) погребвали своите аристократи с прикрепени златни ленти по зъбите, които са били използвани, за да се предотврати разместването им в по-напреднала възраст. В римска гробница в Египет е открита мумия с многобройни зъби фино опримчени с тънка златна тел, което е първия документиран случай на шиниране на зъбите с цел тяхното запазване и подреждане.

По времето на Христос, първият записан метод за подреждане на зъбите е описан от Aurelius Cornelius Celsus и се е извършвал чрез продължително прилагане на натиск с пръсти върху неправилно подредените зъби, които така са били довеждани до правилното им място. Въпреки всички тези опити, реално лечение на проблемите с неправилно подредените зъби се намира едва около 1700г., когато и стоматологията като цяло преживява голям напредък.

През 1728г. френският зъболекар д-р Пиер Фошар ( Pierre Fauchard, 1678-1761 ), наричан често и „баща на стоматологията“, публикува своята книга „Le chirurgien dentiste“, която става библия на зъболекарството, и в той отделя една глава за описание на всички известни методи за „изправяне на зъбите“. Самият Фошар е използвал устройство ( наречено „Bandeau“ ) изработено от фин лист метал с многобройни отвори през които е прекарвал малки телчета, чрез които е привързвал отделните зъби и така ги е подреждал. Традицията му е продължена от друг френски зъболекар д-р Етиен Бурде ( Etienne Bourdet, 1722-1789 ), който през 1757г. издава своята книга „Зъболекарското изкуство“, където описва още по-усъвършенствани методи за подреждане на зъбите. Самият Бурде е бил личен зъболекар на френския крал. Пръв препоръчва изваждането на горните премолари като средство за лечение на зъбното струпване, практика която днес се прилага в голяма част от случаите преди да се започне лечение с брекети, при липсата на място за подреждането на зъбите.

Терминът ортодонтия е въведен едва през 1841г. от Joachim Lafoulon. Около 1800г. за пръв път е използван рентген за поставяне на диагноза в ортодонтията.

Daddy-O или бащата на ортодонтията – д-р Едуард Енгъл

Баща на ортодонтията е американецът д-р Едуард Енгъл ( Dr. Edward Angle ), който разработва своята система Edgewise, която е прототип на всички съвременни системи брекети. Огромният напредък се случва през 20 в., когато в САЩ д-р Едуард Енгъл ( Edward H. Angle ) прави първата клинична класификация на ортодонтските заболявания, която се използва и до днес. Той е наречен „баща на ортодонтията“ или още Daddy-O, а неговите нововъведения са прототипите на всички системи брекети използвани днес. Енгъл основава и първото училище и колеж по ортодонтия, поставя основите на Американското Ортодонтско Общество ( American Society of Orthodontia ) през 1901г., което през 1930г. се преименува на American Association of Orthodontists, както се нарича и до днес.

Благодарение на него ортодонтията си извоюва позицията на равностойна стоматологична дисциплина и продължава да се развива с големи стъпки. През 1970г., когато в практиката са въведени различни видове полимери, става възможно брекетите да бъдат „залепвани“ по предните повърхности на зъбите и това води до истински бум на различни системи. Допреди това брекетите са представлявали метални пръстени фиксирани върху всеки отделен зъб.

Те стават доста по-малки по размер, много по-удобни за носене и доста по-ефективни. Появяват се и брекетите с микрозакопчалки, които се регулират много по-бързо, позволяват много по-бързо подреждане на зъбите и голяма свобода за коригиране на по-тежки ортодонтски проблеми. Днес, едни от най-популярните системи от този вид са Speed Braces, Damon System, In-Ovation и Evolution.

След 1975г. са изобретени и „невидими“ брекети или т.нар. система за лингвални брекети, които се залепват по вътрешните повърхности на зъбите и не се виждат. Започват да се използват и нови материали за изработката на самите брекети и еластичните дъги. Правят се керамични и сапфирени прозрачни брекети, дъгите се изработват не само от стомана, но и от специална супереластична никел-титанова сплав, което позволява много „по-меко“ и плавно подреждане на зъбите с прилагането на малки сили и постигане на стабилен резултат.

Съвременната ортодонтия е бързо развиваща се дисциплина с бързо актуализиращи се нови техники, която позволява все по-ефективно, бързо и успешно коригиране дори на тежки проблеми. Използването на комбинирани методи като създаване на допълнителна опора чрез микроимпланти или смесено хирургично-ортодонтско лечение, разширяват значително възможностите на съвременните ортодонти.